Църквата почита паметта на Свети Иван Рилски Чудотворец
lang= " bg-BG " style= " margin-bottom: 0in; border: none; padding: 0in; " > Днес е църковният празник Успение на св. Йоан Рилски Чудотворец. Той е уважаван като най-великия български светец, небесен настойник на България и покровител на народа ни пред Бога.
Той е патрон и създател на най-големия ставропигиален манастир в България – Рилския и първи български будител.
Земният му път минава по времето на княз Борис и сина му Владимир, на цар Симеон и сина му Петър - време на необятно разпространяване на християнството в рамките на България.
Приживе избира сложния път на отшелничеството. Дните му минават в пост и молитва. Около него се събират почитатели, които образуват монашеско приятелство. Преди да напусне този свят, св. Йоан написва завет към своите възпитаници и към целия народ, който и през днешния ден звучи поучително: „ Ако ли се откри някой всред вас, който сее бурени, раздори и други съблазни, подобен незабавно го отстранете от вашето заседание, с цел да не обърне това в корозивна живеница и да не се популяризира злото сред положителните. "
Той е и светията, на който са отдадени най-вече църкви и параклиси у нас.
Днес е и храмовият празник на Рилския манастир, където се пазят мощите на светеца.
До него се намира и пещерата, в която е живял Иван Рилски. Вярва се, че в случай че поклонниците преминат през тесния ѝ проход, нямат грехове.
Вярващите измиват очите и лицето на чешмата наоколо до светата обител. Край каменната стена на тази чешма могат да се оставят листчета с молби, които светецът да извърши. Листчетата се събират в дребна урна, която се закрепя на дърво. Вярва се, че това дърво е било последното място, на което Иван Рилски се е молил.
Все повече българи намират пътя до Рилската света обител, до чудотворните мощи на светеца, както и до чудотворната икона на св. Богородица, сподели игуменът на Светата обител - Адрианополски свещеник Евлогий.
Молитвата е преди всичко, само че трябват и положителни каузи. Добре е да се сещаме за Бога в компликации и тествания, само че още по-добре е, когато нямаме такива, да търсим Неговото благословение, да търсим небесната протекция на св. Йоан Рилски – Чудотворец, добавя игуменът.
„ Трябва да бъдем единни. Трябва да се гледа пътя на истината. Вярата може да ни научи да бъдем безпристрастни и да има мир сред нас ", отбелязва още Адрианополският свещеник Евлогий.
„ От свое име се апелирам най-горещо българите да бъдат същински християни, да се учат на вярата и от вярата и тогава обществото ни ще бъде умерено, че е изпълнило своя дълг. "
По традиция ден по-рано, на 18 октомври, в най-големия български ставропигиален манастир беше отслужено и всенощно бдение с Петохлебие, сподели за Българска телеграфна агенция игуменът на Рилския манастир Адрианополския свещеник Евлогий.
След службата през днешния ден ще бъде осъществена и обичайна лития към храма, в спомен на тържествената върволица преди повече от хилядолетие, осъществявана в контраст на еретиците, описаха монаси от Рило-манастирското приятелство. По време на литията с иконата на Свети Иван Рилски се обикаля храмът и се извършват три ектении - на южната, източната и северната част на манастира, представляващи прошения за здраве, както и прошения за починалите братя от манастира и починалите християни.
Свети Иван Рилски е и настойник на българските лекари, които честват през днешния ден професионалния си празник.
Свети преподобни Иван Рилски е роден в бобошевското село Скрино, евентуално през 876 година, и умира на 18 август 946 г.
Житията му показват, че до 25-годишна възраст Иван Рилски е овчар. Има информация, че когато родителите му умират, той раздава част от наследството си на небогати и нуждаещи се.
После постъпва като послушник в манастира „ Св. Димитър " под връх Руен във Влахина планина. Именно там придобива богословско обучение и получава свещенически ранг.
Иван Рилски се подвизавал на доста места, до момента в който най-сетне се открил в прелестната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува към този момент хиляда години. Извършил доста чудеса през живота си и след гибелта си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един подлудял, излекувал и изцерява от всякакви заболявания благочестиви люде, опазва манастира си посредством своята плодородна мощ, написа в подробното му житие.
Славата на отшелника последователно се популяризирала по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътешестване до София, цар Петър I минал към 120 километровото разстояние до планината, с цел да се види с благочестивия дъртак. Праведният Иван обаче не го позволил до себе си, а единствено му се поклонил отдалеко, като монархът дал отговор със същото.
Отшелникът, естествено, върнал назад и изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече нараснало славата му и към него почнали да се причисляват възпитаници, които строели за себе си колиби в близост. Такова било началото на най-известния български манастир.
Преди гибелта си преподобни Иван отишъл на цялостно усамотение, там съставил своето „ наследство ". Починал на 18 август 946 година на към 70 годишна възраст и бил заровен в притвора на църквицата в каменна гробница, която е непокътната и до през днешния ден. Неговото успение Църквата възпоменава всяка година на същата дата.
След гибелта си през 946 година св. Иван бил заровен в учредената от него Рилска обител, само че скоро по-късно цар Петър (927-969) наредил мощите му да бъдат пренесени в Средец (София). Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е бил и канонизиран. Византийският историк Йоан Скилица свидетелствува, че в Средец мощите му излекували византийския император Мануил I Комнин (1143-1180).
През 1183 година, по време на следващата унгарско-византийска война, унгарският крал Бела ІІІ завладял Средец и отнесъл мощите на свети Иван в своята столица Гран (Остергом). Според преданието, локалният католически архиепископ твърдял, че не му е известно да съществува подобен светец, за което св. Иван го санкционирал с онемяване. След като се преклонил пред мощехранителницата и изискал амнистия, говорът му се възвърнал. Впечатлени и обезпокоени от това знамение, през 1187 година унгарците върнали мощите на светеца в Сердика.
Малко по-късно, откакто цар Асен І освободил България от византийско иго, мощите били пренесени през 1194/5 година в столицата Търново. Те оживели по знамение след плячкосването на града при завладяването му от турците през 1393 година.
С позволение на султан Мурад II през 1469 година монаси върнали мощите в актуализирания Рилски манастир, където и до през днешния ден са предмет на поклонение. Църквата чества връщането на мощите на св. Иван Рилски на 1 юли. lang= " bg-BG " style= " margin-bottom: 0in; border: none; padding: 0in; " >
Той е патрон и създател на най-големия ставропигиален манастир в България – Рилския и първи български будител.
Земният му път минава по времето на княз Борис и сина му Владимир, на цар Симеон и сина му Петър - време на необятно разпространяване на християнството в рамките на България.
Приживе избира сложния път на отшелничеството. Дните му минават в пост и молитва. Около него се събират почитатели, които образуват монашеско приятелство. Преди да напусне този свят, св. Йоан написва завет към своите възпитаници и към целия народ, който и през днешния ден звучи поучително: „ Ако ли се откри някой всред вас, който сее бурени, раздори и други съблазни, подобен незабавно го отстранете от вашето заседание, с цел да не обърне това в корозивна живеница и да не се популяризира злото сред положителните. "
Той е и светията, на който са отдадени най-вече църкви и параклиси у нас.
Днес е и храмовият празник на Рилския манастир, където се пазят мощите на светеца.
До него се намира и пещерата, в която е живял Иван Рилски. Вярва се, че в случай че поклонниците преминат през тесния ѝ проход, нямат грехове.
Вярващите измиват очите и лицето на чешмата наоколо до светата обител. Край каменната стена на тази чешма могат да се оставят листчета с молби, които светецът да извърши. Листчетата се събират в дребна урна, която се закрепя на дърво. Вярва се, че това дърво е било последното място, на което Иван Рилски се е молил.
Все повече българи намират пътя до Рилската света обител, до чудотворните мощи на светеца, както и до чудотворната икона на св. Богородица, сподели игуменът на Светата обител - Адрианополски свещеник Евлогий.
Молитвата е преди всичко, само че трябват и положителни каузи. Добре е да се сещаме за Бога в компликации и тествания, само че още по-добре е, когато нямаме такива, да търсим Неговото благословение, да търсим небесната протекция на св. Йоан Рилски – Чудотворец, добавя игуменът.
„ Трябва да бъдем единни. Трябва да се гледа пътя на истината. Вярата може да ни научи да бъдем безпристрастни и да има мир сред нас ", отбелязва още Адрианополският свещеник Евлогий.
„ От свое име се апелирам най-горещо българите да бъдат същински християни, да се учат на вярата и от вярата и тогава обществото ни ще бъде умерено, че е изпълнило своя дълг. "
По традиция ден по-рано, на 18 октомври, в най-големия български ставропигиален манастир беше отслужено и всенощно бдение с Петохлебие, сподели за Българска телеграфна агенция игуменът на Рилския манастир Адрианополския свещеник Евлогий.
След службата през днешния ден ще бъде осъществена и обичайна лития към храма, в спомен на тържествената върволица преди повече от хилядолетие, осъществявана в контраст на еретиците, описаха монаси от Рило-манастирското приятелство. По време на литията с иконата на Свети Иван Рилски се обикаля храмът и се извършват три ектении - на южната, източната и северната част на манастира, представляващи прошения за здраве, както и прошения за починалите братя от манастира и починалите християни.
Свети Иван Рилски е и настойник на българските лекари, които честват през днешния ден професионалния си празник.
Свети преподобни Иван Рилски е роден в бобошевското село Скрино, евентуално през 876 година, и умира на 18 август 946 г.
Житията му показват, че до 25-годишна възраст Иван Рилски е овчар. Има информация, че когато родителите му умират, той раздава част от наследството си на небогати и нуждаещи се.
После постъпва като послушник в манастира „ Св. Димитър " под връх Руен във Влахина планина. Именно там придобива богословско обучение и получава свещенически ранг.
Иван Рилски се подвизавал на доста места, до момента в който най-сетне се открил в прелестната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува към този момент хиляда години. Извършил доста чудеса през живота си и след гибелта си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един подлудял, излекувал и изцерява от всякакви заболявания благочестиви люде, опазва манастира си посредством своята плодородна мощ, написа в подробното му житие.
Славата на отшелника последователно се популяризирала по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътешестване до София, цар Петър I минал към 120 километровото разстояние до планината, с цел да се види с благочестивия дъртак. Праведният Иван обаче не го позволил до себе си, а единствено му се поклонил отдалеко, като монархът дал отговор със същото.
Отшелникът, естествено, върнал назад и изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече нараснало славата му и към него почнали да се причисляват възпитаници, които строели за себе си колиби в близост. Такова било началото на най-известния български манастир.
Преди гибелта си преподобни Иван отишъл на цялостно усамотение, там съставил своето „ наследство ". Починал на 18 август 946 година на към 70 годишна възраст и бил заровен в притвора на църквицата в каменна гробница, която е непокътната и до през днешния ден. Неговото успение Църквата възпоменава всяка година на същата дата.
След гибелта си през 946 година св. Иван бил заровен в учредената от него Рилска обител, само че скоро по-късно цар Петър (927-969) наредил мощите му да бъдат пренесени в Средец (София). Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е бил и канонизиран. Византийският историк Йоан Скилица свидетелствува, че в Средец мощите му излекували византийския император Мануил I Комнин (1143-1180).
През 1183 година, по време на следващата унгарско-византийска война, унгарският крал Бела ІІІ завладял Средец и отнесъл мощите на свети Иван в своята столица Гран (Остергом). Според преданието, локалният католически архиепископ твърдял, че не му е известно да съществува подобен светец, за което св. Иван го санкционирал с онемяване. След като се преклонил пред мощехранителницата и изискал амнистия, говорът му се възвърнал. Впечатлени и обезпокоени от това знамение, през 1187 година унгарците върнали мощите на светеца в Сердика.
Малко по-късно, откакто цар Асен І освободил България от византийско иго, мощите били пренесени през 1194/5 година в столицата Търново. Те оживели по знамение след плячкосването на града при завладяването му от турците през 1393 година.
С позволение на султан Мурад II през 1469 година монаси върнали мощите в актуализирания Рилски манастир, където и до през днешния ден са предмет на поклонение. Църквата чества връщането на мощите на св. Иван Рилски на 1 юли. lang= " bg-BG " style= " margin-bottom: 0in; border: none; padding: 0in; " >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ